вторник, 18 януари 2022 г.

3.Днес разказвам за Синтия

Денс разказвам за Синтия.
Синтия била девойка, на не повече от... Абе на жените възрастта не се казвала. Като малка не са я били много, освен едно от първите й гаджета, но и тя не оставала длъжна. Имала характер девойката. Живяла сравнително спокоен живот за девойка обитаваща държавата, която тя обитава. На няма и 16, започнала първата си работа като сервитьорка, за да си докарва джобни, с които да си купува маркови дрехи от Zara и Bershka, и разни дрънкулки от имиграционната. Харчила също и за дискотеки. Нямала търпение да излезе петък вечер, облечена в най-новите си дрехи. С приятелките й познавали охраната на малък местен клуб и го подкупвали с целувка по бузата или някой лев, да не ги гони рано. Бащата на Синтия не бил очарован от това, че девойката се прибира сутрин на следващия ден, но нямало какво да направи, защото те всички деца така правели. След някоя и друга година, момичето дори успяло да завърши гимназия. Изкарала оценка, колкото да й дадът диплома, а то и това се поляло в семейството, като голямо постижение. Синтия искала да се реализира в нещо повече от сервитьорка и затова започнала работа като продавачка в мола. Всичко било наред, докато добре облечена клиентка не й казала "добре изглеждащ за продавачка". Синтия впрегнала всичките си мозъчни клетки, за да осмисли дали това иска да прави цял живот. Не й отнело дълго, за да се сети, че така или иначе прекарва дълго време пред огледалото ежедневно, в опит да прилича на манекенка от списание. Тогава Синтия решила, че ще трябва да стане манекенка. За нея манекенка означавало, че ще изглежда добре и всички ще я хвалят колко е отслабнала. Започнала да тренира и да пази диети. Тя и без това била злояда, та това не било трудно. Обличала най-хубавите къси гащи и се втурвала към фитнеса, за да извайва форми. Не след дълго започнала да получава така желаните коментари отчитащи колко е отслабнала. Верно започнала да носи един размер по-малки дрехи, които тогава били хс. С лекото отслабване обаче загубила и малко от гръдната си обиколка. Гледала тя по социални и списания, гледала Ким Кардашиан и сестрите й. Гледала и се чудела, какво точно не й е наред. Нейна позната й се похвалила, колко се радва, че има сочни устни като на Анджелина. И как приятелят й искал да се ожени за нея заради тях. Синтия не спряла да се гледа и да си мисли, дали щеше да си намери мъж ако имаше по-сочни устни. Не й отнело много и последвала примера на много известни инфлуенсърки. Намерила безименен доктор, който правел такива процедури за почти без пари и без да се замисли си уредила час за филър. Напълнили й устните само за една заплата от мола. Вече било време да напуска от там, защото било под нейното ниво. Била станала прекалено красива, за да работи обикновена работа, въпреки, че все още не намирала ангажименти като модел. Нейна позната, която шиела дрехи, тогава някога й предложила да я снима като реклама за нейните дрехи. Не й предложила заплащане, но нали са приятелки. Направили няколко снимки на Синтия, но част от моделите дрехи искали малко по-пищни форми. Казали й, че тия дрехи ще се снимат с друг модел. Със Синтия снимали само 3-4 вида. Прибрала се девойката след фотосесията и се поогледала пак в огледалото. Зачудила се дали да не направи нещо по въпроса. Намерила номера на безименния доктор и му се обадила за консултация. Не отнело много време и я убедили да си увеличи малко гръдната обиколка. Наложило се да пропусне няколко напивания петък вечер, за да спести пари за интервенцията. До този момент вече била навършила 25 години. Успяла да постигне желаното и вече била с някой и друг кубик по-обемна. Имала устни. Разполагала с истинска коса на трески. Продължавала да излиза петък вечер, но все по-малко от нейните приятелки идвали. Повечето вече предпочитали да се приберат след работа и да прекарат вечерта със семейството си. Останали Синтия, една нейна приятелка, която не била сигурна дали не е обратна и Лили, която искала да си остане млада. Та всяка вечер в петък се събирали трите, като Синтия излизала с цел да не се прибере сама. Отчаяно си търсела гадже. Изискванията й не били големи. Искала да бъде поне 1.88 висок, да не е много едър, но да не е кльощав - да има средно мускули, но не много за да не изглежда смешно. Задължително трябвало да бъде със различно от кафеви очи, защото те са скучни. Прическата му трябвало да бъде актуална и модерна, но в никакъв случай тип торбичка. Трябвало да се обезкосмява, защото космите са гнусни. Веднъж беше харесала един симпатяга с брада, но само леко набола иначе е тъпо. Да не забравяме, че името му не трябвало да бъде Иван или Георги, че преди е имала гаджета с тия имена и те са били смотани. Веднъж почти намерила такъв мъж, но се оказало,че нямал кола. Не, че нямал ма била евтина. 
Синтия обаче била обнадеждена, че ще намери правилният човек. Може би трябвало да смени цвета на косата си. Или пък да облече по-къса пола следващия път. Имало едно момче фотограф, който често я канел на обяд или кафе и й казвал, че ще я снима безплатно, защото била фотогенична. Но той бил обикновен фотограф и не ставал за обяд. Където тя ходела било само за костюми. 
Момчето не спирало да я кани на кафе въпреки това. Рано или късно всички вярвали, че тя ще приеме, не за друго, а защото и Лили вече била спряла да излиза с тях петъка. Другата й приятелка също вече се държала странно. Някой смятали, че си пада по Синтия, но това били само догатки. Наближавал рождения ден на Синтия в годината преди 30. Все още минавала безплатна почерпка в скъпи заведения, когато облече нещо с по-голямо деколте. 
Може би след дълга пиянска вечер, сблъскала се с фотографа, ходещ по нея като кученце й писнало и му приела поканата. Изпили по кафе на някаква долнопробна бензиностанция. Никой не я е виждал от тогава. Говори се, че жена съмнително приличаща на нея, но доста по-едра, води детето си в близкия парк. Но не може да е тя, тъй като тази по-едра изглежда много по-добре и се усмихва...

понеделник, 17 януари 2022 г.

2. Борбеният бобър Боби

 Днес разказвам за борбен бобър.
Имало едно време един борбен бобър носещ името Боби. Боби прекарал животът си в малка гора между квартал, село и едно сметище. Живеел тихо и спокойно, като понякога наблюдавал дечурлигата препускащи през гората и давещи се в малкото гьолче. Гьолче 'щото Урса не може да се нарече езеро. Много е малко. От другата страна на местноста с гьола, отвъд остатък от асвалт имало красива люлякова гора. Но това било преди. Сега в ливадките пред люляка се простира мини сметище, образувало се благодарение на не особено интелигентното население на близките градове. Боби не може да се сърди много, тъй като благодарение на сметището много от другите видове се изселиха и така остана малко повече място за него. 
Преди години често минавали хора по остатъка асвалт. Извървявали разстоянието от близкия полигон та чак до сметището намиращо се сред гората и обратно. Имало периоди, в които дори засаждали поляната срещу мини боклучарника пред люляковата гора. Но това било преди. Сега по остатъка от асвалт се появяват само стари хора изнемощели от глад, търсещи подпалки за да се стоплят зимата и приятели на кучета, които търсят място за разходка на любимците си. Боби не харесваше това. Беше тъжно и пусто. Не, че за него е добре да има движение, тъй като именно движението по асвалтовата ивица било убило семейството му. Но железните гиганти се движели по-бавно, защото имаше хора на пътя. Сега, когато няма хора, железата препускат и подскачат по дупките без да ги интересува дали преминава нещо. Гората била тиха и пуста, чувало се само ръмженето на раздрънкани бусове, возещи поредните непотребни използвани вещи, готови да бъдат изсипани някъде. 
Боби започнал да се чувства застрашен, когато боклука стигнал прекалено близо до къщата му. Малка спретната къщурка с две клонки отпред. Издълбана в нещо наречено "Патичарника". Тинята все още ставала за плуване, а водата била на сносно ниво, достатъчна за да не открие входа на къщата му. Няколко радиокактивни риби без име, чиито прародители са били слънчевки все още му правели компания докато плува в тиняка. И те самите не били доволни от боклука. Някакви прозрачни подобия на медузи се мотаели из тинята. Понякога от тях падали трохи, което би било добре, ако въпросните плувци се хранели с хляб. Но иначе не било добре. В опит да достигнат трохите, голяма част от тях се заплитали в медузоподобните неща и умирали от обездвижване. 
Един ден от ония по-ветровитите, голяма част от неща ненужни никому се разхвърчала и напълнила тинята до толкова, че Боби вече не можел да достигне входа на своята къща. Тъпичко се получило. Опитал се, тъй като бил борбен бобър, да отмести част от ненужните никому подобия на медузи и разни остри лъскави неща, запушващи вече целият му живот. Хващал Боби, с уста и местел извън водата. Една, Две, Три медузи. И така се трудил бобърът в продължение на 3 дни. Изнемощял, не спирал да работи. Нищо друго си нямал освен къщата с вход под тиня, запушен от лъскави неща. Хващал всяка отломка и я влачел навън. Тъжно, но последната отломка се оказала парче остро стъкло. Захапал Боби стъклото и започнал да влачи навън половин счупена бутилка. След него оставала алено червена следа, но той не пуснал и за миг. Просто искал отново да се прибере на сигурно, скрит от този посивял от боклуци свят, сред зеленината натрупана за храна. И успял. Това била последната пречка пред вратата. Захвърлил я извън тинята и се върнал обратно вкъщи. Говори се, че Боби все още си живее там, в тинята на Патичарника. Ще го познаете по усмивката, разцепена от парче стъкло. Може би той е вдъхновил някоя известна кино продукция или комикс. Не знам. 

събота, 15 януари 2022 г.

1. Сивокоска

Днес разказвам за една принцеса.
Тя живяла заедно с брат си, значително по-общителен индивид, в една средно малка къща. В средно минималният квартал освен тях двамата имало и още около двама или трима индивида. Сивата, относително къса прическа на принцесата била стандартна. Брат й бил по-цветен и космат.
Тихото съществуване на принцесата, съвсем успешно се компенсирало с шумното присъствие на брат й. Тя съответно не изглеждала много доволна от този факт. 
Сивокосата девойка имала свой начин да темерутства на спокойствие в кът устроен високо, където тромавият шумообразувател не можел да се покатери. За нейно нещастие, след безброй неуспешни опити, той все пак успял да достигне до заветното място и прецакал вътрешната й хармония. Тя не го мразела много, но не можем да кажем, че е изпитвала радост всеки път като го види. Особено там.
 Той си хапвал повечко и дошъл момента, в който тя разбрала, че той не може да мине през отвора на хралупа в друга местност. Воала! Имала си ново място сама със себе си.
Принцесата прекарвала поне по час на ден в хралупата си. Да си прави темерутските си неща. Далеч от всеки, който иска да я пипне, поздрави или да й се възхищава, докато мие сивите си коси. 
Ще питате кой нормален човек ще иска да гледа как някой си мие косите? !?
Вие не се ли възхищавате на грацията на вашите котки?

6. The story of Jasper - AI wonderer

  ChatGPT 3.5 Come up with a short story about confused person living in a forest ChatGPT Once upon a time, in the heart of an enchanting fo...