Тя живяла заедно с брат си, значително по-общителен индивид, в една средно малка къща. В средно минималният квартал освен тях двамата имало и още около двама или трима индивида. Сивата, относително къса прическа на принцесата била стандартна. Брат й бил по-цветен и космат.
Тихото съществуване на принцесата, съвсем успешно се компенсирало с шумното присъствие на брат й. Тя съответно не изглеждала много доволна от този факт.
Сивокосата девойка имала свой начин да темерутства на спокойствие в кът устроен високо, където тромавият шумообразувател не можел да се покатери. За нейно нещастие, след безброй неуспешни опити, той все пак успял да достигне до заветното място и прецакал вътрешната й хармония. Тя не го мразела много, но не можем да кажем, че е изпитвала радост всеки път като го види. Особено там.
Той си хапвал повечко и дошъл момента, в който тя разбрала, че той не може да мине през отвора на хралупа в друга местност. Воала! Имала си ново място сама със себе си.
Принцесата прекарвала поне по час на ден в хралупата си. Да си прави темерутските си неща. Далеч от всеки, който иска да я пипне, поздрави или да й се възхищава, докато мие сивите си коси.
Ще питате кой нормален човек ще иска да гледа как някой си мие косите? !?
Вие не се ли възхищавате на грацията на вашите котки?
Няма коментари:
Публикуване на коментар